"Странджа е планината на вечното завръщане" - Ал. Фол - Част 2

Странджа е осеяна с параклиси, наречени на имената на светци, които се обслужват от даден род в близките села. На деня на светията се отслужва панагир (празник), на който се прави курбан и се чества празника на светеца.

• Параклис "Света троица"

Параклисът отвън

Издигнат върху пещера, която е била древно тракийско светилище, с него има свързана легенда. Според нея на мястото на параклиса имало голям манастир, в който живеели калугери. Под него се намирала голяма пещера с два прхода - ляв и десен. Един ден се задала голяма кърджалийска орда. За да се скрият, калугерите влезли в единия проход на пещерата. След опожаряването на манастира станало срутване и те били затрупани. Същата нощ, жител от съседното Граматиково сънувал, че монасите го зоват за помощ. Още на сутринта събрал цялото село и започнали да копаят, но в другия проход на пещеръата. Не могли да открият калугерите и същата нощ човекът отново имал пророчески сън. На дргуия ден наистина ги открили и ги извадили от пещерата ни живи, ни умрели. 

Намирането му не е лесно. Параклисът е построен навътре в гората и почти няма указателни табели. Между селата Кондолово и Визица, има обозначителна синя табела, по която се свива от главния път. От портала, със знак "пазете горите от пожар", се тръгва по горска пътека. До параклиса се върви около 30 минути. Пътеката накрая прави лек завой наляво и непосредствено преди да се появи параклисът се разкрива кория от вековни дървета, сред които и дъб, обозначен с табела, която разкрива възрастта му - 500 години. Пътят свършва пред самия параклис, потънал буйна растителност. Странно е чувството вътре - в тъмнината, под прехлупения нисък таван, вдън горите, пред малкия скромен олтар. Още по-странен, дори изненадващ е отвора на пещерата в другия край на параклиса. Слизайки по издълбаните каменни стъпала, човек има чувството, че се пренася в друго време, а постепенно жегата се заменя с подземния студ. От стените на малката пещеричка капе вода, за която се вярва, че има лечебни свойства.

Олтарът

Пещерата

• Параклисът "Свети Георги" край с. Заберново е единствен по рода си с това, че в олтара му е вградена плоча на тракийския конник. Уникалната колаборация между християнски и езически символи вероятно е свързана с приликата между образите на Св. Георги с тракийския Херос. След като разгледахме параклиса, се върнахме в с. Заберново с най-старата църква в Странджа - "Св. Лука" и килийното училище към нея. 

Църквата "Св. Лука"

• Параклисът "Свети Илия" се намира до с. Визица. Той е един от характерните за Странджа параклиси. На няколко метра от него е разкрита тракийска надгробна могила. В центъра на съоръжението все още може да се види цистовият гроб с каменен кръг около него, вероятно крепида. 

След обиколката на някои от най-емблематичните за планината параклиси, се отправяме към с. Младежко, за да се насладим на красивата природа и изворите на р. Младежка. Старото й име е Крамлък река. Мястото е неописуемо красиво, с облагородена екопътека, лъкатушеща по поречието с дървени мостчета и завършваща с две малки пещери. 

Леко уморени, но изключително доволни от видяното през деня, тръгваме от с. Младежко в посока - с. Българи, в очакване на утрешния ден, за да станем част от мистичния нестинарски ритуал.