Малко позната, сгушена в самия край на картата на България, Странджа започва да разкрива загадките си за нас. Всеки любител на пътешествията, решил да посвети част от времето си на нея, открива един непознат, далечен от градската действителност свят, истинска среща с миналото.
Мистична, героична, съхранила тайнствения ритуал на нестинарите, героизма на преображенци, тракийски и римски старини, легендите за египетски богини, девствена природа, сгушени в зелената ѝ прегръдка селца... Планината, в която не можеш да не се завърнеш!
В сърцето на Странджа ни посрещна село Бръшлян. То е първата спирка от нашето пътуване. Запазило в себе си уникалната странджанска архитектура, спомена за саможертвата на Пано и Равашола, с. Бръшлян е завинаги увековечено в химна на Странджа планина - "Ясен месец веч изгрява".
Първото място, което посетихме е църквата в селото и намиращото се в двора ѝ килийно училище. За голямо наше огорчение църквата беше затворена, но пък скромното килийно училище и особено ентусиазмът на уредничката му Жечка Калоянова оставиха в нас прекрасни впечатления.
 |
| Църквата в с. Бръшлян |
След църквата се отправихме към етнографския музей, който също непременно трябва да видите. Там се срещнахме с леля Марулка, която дълго ни разкава за бита и живота на българското семейство по онова време.
 |
| Етнографски музей |
 |
| Балювата къща, където се е разиграла паметната битка останала в историята като "Сърмашичката афера" |
 |
 |
| Параклис Св. Петка |
Следващата цел на пътешествието ни беше гр. Малко Търново - най-големият град в бъларската част на Странджа. Сред проливния дъжд, намерихме подслон в местния исторически музей, който е част от 100-те национални исторически обекта. Музеят е съставен от три странджански възрожденски къщи, в които са изложени експозиции, свързани с археология, история, природа и иконография. А къщата на един от дейците на Преображенското въстание - Стамат Икономов е превърната в етнографски музей.
 |
| Фронтон, пренесен от м. Мишкова нива |
 |
| Две от къщите, приютили експозициите на историческия музей |
 |
| Един от символите на града - Големият врис |
Има интересен местен израз, свързан с два от символите на града - Големия и Малкия врис. Той гласи: "Малкият врис силма цицирица,
а големият - брувка, брувка." Това означава, че малкият едва капе, а големият - тече буйно.
Преди да сме се уморили съвсем, бързаме да отметнем и останалите точки от днешната програма.
Дъждът продължаваше да бъде наш спътник и по време на разходката ни из местността "Пропада", носеща още зловещото име "Градът на мъртвите". Мястото представлява хълм, осеян с цистови гробове, датирани към Римската епоха. Върхът на хълма е овенчан с тракийска куполна гробница.
Колкото по-нагоре се изкачвахме, все повече ни обземаше чувството, че се разхождаме в омагьосана гора...
 |
| Куполната гробница на върха |
След като се измъкнахме живи от "Града на мъртвите" :)), се запътихме към едно живописно местенце - водопада Докузак край с. Стоилово.
 | ||||
| По пътя за м. Петрова нива |
На местността Петрова нива е заседавал Конгреса на ВМОРО и е взето решение за започване на Преображенското въстание, което да подкрепи избухналото Илинденско въстание. В памет на Преображенци, тук е издигнат мемориален паметник, който да увековечи подвига им. В паметника са зазидани костите на българския революционер Георги Кондолов, комуто принадлежат предсмърните слова: "Делото е свято! Проклети бъдете, ако не продължите борбата!" Силни думи в последните мигове от живота на един велик българин.
Недалеч от мемориала е построена църквата "Св. Петка".
Така завърши първият ден от нашето пътешествие из Странджа. Очаквайте част 2...
